Chapter Text
Всичко започна на 23-ти Март.
Времето все още беше достатъчно студено за якета, но и достатъчно топло , за да завриш с пуловер и яке.
Вече минаваше 8 след обяд, а петима тийнейджъри седяха на една от масите в “Аладина.” Трима ядяха, а другите двама ги чакаха.
- Значи… Ихаа? С две А-та? - попита единият, който не ядеше.
- Да. А може например Je- прекъснаха този с бургера.
- Не, не, не! Знам какво ще кажеш и не искам да го чувам! - поклати глава вторият, който не ядеше. Той записваше в една тетрадка идеите за имена, които приятелите му измисляха.
- Стига бе, остави го да се изкаже. Какво щеше да кажеш? - каза този с големия дюнер и пепсито.
- Jesu-
- Не!!! - извика вторият, който не ядеше. - Лошо е, не искаш да го чуваш!
- Нека просто се казваме “Съседите.” А? Харесва ли ви? - попита тази с големия дюнер и кока - колата. Да, двамата не се харесват толкова.
Всичките светнаха. Пусна се орган на фона на ангелски “А”-та и тихи Халелуи. Сякаш не са чували нещо по-иновативно досега. “Съседите!” Колко креативно! Как досега не са се сетили?
- Ама ние не сме съседи… - промърмори този с колата.
- И няма ли вече “The neighbourhood?” - попита вторият, който не ядеше.
- Да, но те са “Квартала,” а ние ще сме “Съседите!” Дори да не сме съседи… - тази с колата се скри зад дюнера си.
- Съседи по квартали сме. - този с пепсито замахна с ръка. - Донякъде. Освен вие двамата. Живеете на майната си.
- Всички ли сме съгласни със “Съседите?” - единият, който не ядеше , се изправи на крака и протегна ръка към всеки. - Фронтман.
Един по един всички си сложиха ръцете върху неговата.
- Басист. - каза вторият, който не ядеше.
- Барабанист. - каза този с пепсито.
- Синтезатор. - каза тази с колата.
- Китарист. - каза този с бургера.