Chapter Text
Стана тя една,
Пенко своите чеда
прибра ги в пилчарника.
Игнорира перушарника,
дето разхвърча се,
като филм на ужасите за кокошките случи се.
Пенко не може вече
гък да каже,
че чедата му мънички,
тези пантерчета добрички,
всички кокошки му изядоха
и към гълъбарника на съседа наостриха очи.
Ох, кой ли ще ги озъпти!
Но той през прозореца какво да види?
Иде един джип.
Може би някой беше дошъл
за пантерчетата да го глоби,
но Пенко нямаше пари.
Преди да пусне Лилка той,
тези ми ти да ги сплаши или спука от бой,
Пенко навън отиде,
този странник да види
и на ушите му глобата да наниже.
От джипката излиза един
в костюм син,
вратовръзката му модна,
от копринени буби родна.
Пенко такъв индивид
не беше виждал той дори
и мислеше си той,
че това е някакъв прокурорски син,
дето искаше пантерче да си купи.
Пенко си каза: „Що па не?“.
Ако бяха котки, нима той
нямаше да ги раздаде?
Я на баба, я на внуче,
че и на коткарка пухкава,
поне да е сигурен той,
че пантерчетата на храна ще случат!
– Гуд дай! – вика му господинът.
Слезе и една мацка от джипа.
– Господин Томас Маяр добър ден ви пожелава.
Вие ли сте Пенко, господине?
– Томас? – Пенко откликна.
– Какво правиш тука? – Той се захлипа.
– Аз не се надявах да те видя – Пенко продължи. –
Но ето те тука, самодиво дива!
Томас нещо на английски каза,
преводачката не се запъна и на Пенко каза,
че Томас му е благодарен
и за чувствата му е пощаден.
Пенко излекува!
Хвърли мотиката той,
па в прегръдките на Томас падна без бой!
Целунаха се те,
Томас се усмихваше като дете!
– Господин Маяр иска да ви каже –
преводачката продължи,
когато Томас да говори благоволи –
че вашата обич истинска е
и че той от това трогнат е.
Томас пак каза нещо,
Пенко го целуна страстно.
Двамата се покикотиха сластно,
на преводачката ѝ стана сакото тясно.
– Той иска също да ви каже –
тя каза, пък се изкашля леко –
че неговата бивша съпруга изневерила му е
и той тогава осъзнал е,
че българският върколак вярност знае!
Пенко целуна Томас пак,
хвана си го като млада булка,
пък в къщата си влезе,
че с Томас да се снушат,
и то за първи път!
Но точно в този час
Лилка излезе от лехите с праз.
Тя видя Пенко и Томас
и нададе вопъл с ярост!
– Какво е това? – преводачката преведе в този час. –
Нима това е вашият домашен любимец?
Пенко гледаше Лилка,
дето го гледаше с укор.
Искаше тихо тя
той на Томас всичко да признае
и илюзията да развенчае!
Пенко Томас на земята постави.
Реши да си го кара честно,
че не искаше да го лъже той,
за да не стане дипломатически бой.
– Това е Лилка,
на децата ми е майка
и при мене живее, батка.
Но аз нея от месеци не съм я оплождавал
И към нея с похот не съм подхождал.
Преводачката преведе и това.
Томас на Пенко един шамар зашлеви,
но любовта не можеше да се укроти така, уви.
Пенко падна на колене
и един пръстен от дънките си извади.
Беше от пластмаса той,
и не стига това, ами беше
и розов, и с мече вместо камък,
но за Пенко безценен беше.
– Преведи и това, ма, пача! –
Пенко каза, като я погледна строго. –
Този пръстен даден ми беше
от едно момиче в моя клас.
Тя умря от шарка,
че родителите ѝ не я бяха ваксинирали,
в отрови и глупости вярвали!
Аз на това момиче брак предложих,
още в детската градина ѝ се примолих
моята любов да приеме тя
и на моя чин да се премести,
че да не ѝ дърпам опашката аз,
както ритуалът си повеляваше в час.
Преводачката пусна сълза,
всичко преведе тя,
Томас и той се разчувства.
Пенко му сложи пръстена на пръста.
– Или аз, или Лилка! –
преводачката изхлипа.
Мрачните облаци отгоре
почнаха да ги сипят с капки дъждовни,
че драмата да е на макс
и Бог пуканки да яде в този час.
– Ще се обадя и ще я дам
в зоопарк аз нейде, не знам.
Я в Софията с месо развалено,
я в Дубай при нефтен магнат,
дето пантера би си гледал тоз тъпак.
Томас се разчувства.
Но Лилка беше умна.
Избяга тя от къщата на Пенко.
Децата ѝ – и те.
Тръгнаха пантерите през Мездра,
че чак в Боденец хванаха я от полицията
и с опойка я надупчиха.
А преводачката добра
остана в колата тя,
пусна си парното, защото знаеше,
че между чаршафите нужда от превод нямаше…