Chapter Text
Ще изляза аз от тоз застой,
И то без геополитически трезор,
Че е годината на коня огнен,
И дърво ще има там,
Не, не съм замаян!
Чиповете пак си правя,
Алфред в паника изпада,
И не се знае как,
Параноята ще го хване пак!
Аз му казвам на детето,
Дето много е превзето,
Че така със мен не може да говори,
Че явно с враговете ми и заговор крои,
Ей, как ли ще се погодим?
Незнайно защо, но Никито,
Честитка ми праща, и казва,
Че е в Измир с децата,
Дето за астронавти се приготвили,
И интервюта и есета са готвили!
Аз му пращам една оферта,
Да си поръча няколко конвейра,
И коли да ми построи,
Няма само Садик да строи!
Никито ми казва честно,
Че има да върши нещо,
А аз му казвам спешно,
Че тази година моя е,
И че той е като конче,
Малко захарно бонбонче!
Никола призовката ми врича,
Тръгнал по съдилища да тича,
Много грозно пише той,
И не зная, в Хага или Стразбург ще бъде този спор.
Аз след месец ограничителна заповед получавам,
Не мога на Балканския полуостров с крак да стъпя,
Че Садик крещял и се вайкал,
И сега там е станала залъгалка.
На мене Балканския полуостров не ми трябва,
Най-много Иван да ме тресне с тръбата,
С батко му трябва да се пази мир,
Че иначе ще има руски синджир.
Никола докато Алексей си гледа,
И на Катюша не дава гранатомета,
Ще е баткото добър,
И Иван ще го защитава,
Няма мира да ми дава,
Ако намекна аз пак,
Че искам да щипна задни части,
Дето са като ябълка приятни!